Българският дом и семейството

Домът е материално продължение на душата. Някога нашите майстори вграждали в основите на сградите човешка сянка, най-често на млада мома или момък, за да бъде строежът стабилен и здрав. Смятало се, че така градежът придобивал душа, дух-покровител или както го наричал народът – стопан, стопанин.
Ние българите, разбираме под дом едно своеобразно убежище, което прилича на малко островче в бушуващия океан на живота. Англичаните сравняват своя дом с крепост, а ние казваме: У дома и стените помагат. 
От древността до наши дни са останали стотици ритуали и поверия за защита на къщата и семейството на духовно, физическо и енергийно ниво. Но независимо от епохата в българската традиция домът и семейството са едно цяло.
Къщата е олицетворение на личното пространство на човека, в нея той е себе си. Тя дава сигурност и закрила – здрав покрив и сигурни стени, солидни врати, отворени за приятелите и здраво заключени за враговете и злото. Връз-ката между хората и техния дом е открита от българите много отдавна. 
Да завъртиш къща като кукувица! е страшна българска клетва, която хората от по-старите поколения помнят. Кукувицата не свива гнездо, няма дом, не отглежда рожбите си, а ги изоставя. Под къща в случая се разбира не само домът като такъв, но и семейството, челядта.
В пожеланието Да събираш дом и къща! – се влага не само понятието за сградата – къщата, но и семейството. Именно в тоя смисъл на къщата е отредено почетно място във вярванията, обредите и религиозните обичаи на българина.
Домът е материалната проекция на душата, огледало на стопанина си, на неговите мисли, на неговите нагласи, мечти и страхове. Но това равновесие, тази хармония лесно могат да бъдат нарушени от неправилното организиране на пространството, от хаоса в него, както и от неумението да се управляват тайните сили (енергосистемата) на жилището.
Нашите прадеди успешно са се справяли със задачата да установяват равновесие в дома. Те интуитивно са усещали, че само в дом, в които цари мир и разбирателство може да се постигне атмосфера, изпълнена с любов и хармония между душите и телата на неговите обитатели.
В българското семейство винаги са съществували прости, но рационални правила за организирането на жизненото пространство. В народната памет не се е съхранило единно и стройно учение, подобно на фън шуй, но в десетки ритуали и обреди са се запазили отгласи от далечни познания за хармонизиране на енергийната среда на битово ниво.
Като много древен народ, идващ от Изток, древните българи са почитали енергиите, властващи в природата и влияещи пряко или индиректно върху човека. Те смятали, че Вселената е изпълнена с особена енергия, която изпълва всичко и всеки, енергия, която свързва нещата помежду им. Нашите прадеди са се прекланяли пред тези невидими природни сили и се опитвали да разберат законите им.
Домът в българските разбирания е свещено място. И той, като всичко около нас, е изпълнен с невидима жизнена сила. Затова грижата за къщата винаги е изисквала не по-малко внимание от тази за тялото. Българите още в древността са разбрали, че именно балансираната среда осигурява храна за енергийната система на човека и за това има редица доказателства, които ще приведем.
Поверията, че във всеки дом живее домашен дух (стопанин, пазител), са ярко доказателство за одушевяването на къщата у нашия народ. Предците ни са смятали дома за жив организъм, а душата на къщата е именно невидимият домашен дух. Неслучайно те вярвали, че той живее в ъгъла, зад печката и именно поради тази причина печката и огнището са се превърнали в символи на дома, свещения център на семейството.
Домашният дух не можел да се види лесно, при случайна среща той изчезвал, разтваряйки се в стените. Смятало се, че когато той се покаже нарочно, това означава предстоящо лошо или много радостно събитие. В стари времена, за да се осведомят, стопаните питали духа: За лошо или за добро? Домашният дух отговарял с почукване. 
От езическите времена се е запазил един обряд, свързан с каненето на домашния дух в ново жилище. Преди да влезе в новия си дом и да преспи в него първата нощ, новодомецът трябвало да застане на колене в коридора на стария си дом, да постеле на пода кърпа и да каже: Стопанино, вземи своята покъщнина и ела да отидем да живеем заедно и да останем, приятели както преди... След тези думи кърпата внимателно се сгъвала на четири и се пъхвала в пазвата. В коридора на новото жилище човекът трябвало отново да застане на колене, да разгъне кърпата на пода и да каже: Стопанино мой, това е новото ни жилище!
Също както китайците, и нашите прадеди смятали, че домът може да бъде изпълнен както с добри, позитивни, така и с лоши, негативни енергии. На Изток обяснявали това чрез взаимодействието на различните енергии. Нашият народ отново е подходил практично, одушевявайки енергиите в лицето на домашния дух –стопанин. 
Пазителят на къщата е разглеждан като енергийно същество, хранещо се с всякакъв тип енергии, което силно влияе на неговата същност. Например негативната енергия, излъчвана от кавги, спорове и зли хора, действа лошо на домашния дух. Попивайки буквално като гъба отрицателните енергии, той самият се превръща в зъл дух и започва да вреди на семейството. Но когато домът излъчва положителна енергия и в него царят хармония и радост, домашният дух се старае да запази това състояние. Той с всички сили защитава жилището, възприемайки го като втора своя същност.
Добрият домашен дух осигурява защитата на дома. Той следи за съхранението на вещите. Ако в дома има добра енергийна среда, всички са щастливи, съдовете не се чупят, няма изгубени вещи. В стари времена вярвали, че домашният дух помага да се открие изчезнала вещ, защото обича реда. Смята се че пазителят няма да допусне пожар, нещастен случай, кражби, при условие, че жилището му харесва. И не на последно място нашите деди отреждали на домашния дух силата да изхвърля и почиства дома от магии и уроки, оставени от хора и емоции. 
Съвременните представи за енергийно хармоничен дом са лишени от магията на приказните създания. Днес говорим за взаимодействие и енергообмен, но това не променя същността на нещата. Модерният човек интуитивно съзнава, че пространството, което обитава, апартамент, къща, офис, влияе по някакъв необясним начин върху неговите емоции, поведение, дори здраве. 
Тогава на помощ идва фън шуй. Едно изкуство, което е събрало древни знания в стройна схема и най-вече в методи за преподреждане, препрограмиране на енергийните потоци в затворените пространства. Дали тази китайската наука не е само чуждоземна измислица, неприложима в българските ни условия? Дали източните разбирания за света всъщност са толкова различни от нашите. Дали това, което е приложимо на другия край на земното кълбо, ще сработи и на нашите географски ширини? Отговорът е категоричен -да!
Безспорно Европа е дала на света велики знания: в механиката, геометрията, физиката, химията, в обществените и политическите науки. Но мъдростта на Изтока е в друго. Тя е обърната към човека, към индивида, към познанието за себе си и за законите на Всемира, които ни управляват. Неслучайно от половин век в Европа и Америка се преоткриват отново древни източни изкуства като рейки, йога, ци-гун, акупунктура и точков масаж. Или японските икебана – изкуството за подреждане на цветя и изкуството на айкидо – боен спорт, проповядващ любов и хармония.
Точно в тази плоскост се проявява и фън шуй, древно знание за хармонизиране на природните енергии в личното пространство на човека. Основната теза на това учение не се различава от древнобългарските разбирания за Вселената: съществува сила, свързваща всички неща на Земята. Това е една универсална жизнена сила, намираща се във всичко живо и неживо. 
Тази енергия е наречена от различните народи различ-но: „ци“ (духът на живота) при китайците, „ки“ при японците, „чи“ при корейците. На гръцки тя се нарича „пневма“, а на староеврейски „реах“. На китайски „ци“ означава дух, енергия или дихание от Космоса. 
На древнобългарски може би са я наричали „жи“- между транскрипциите на „ци“, „ки“ и „чи“. Доказателство за това е, че в нашия език „жи“ е основата на думите „живот“, „живея“, „жив“, „жизнен“, „жизнерадостен“. Все синоними на енергия и движение. Думата „жито“ също е с корен „жи“. Никой не е по-голям от хляба.
Ако йога, рейки, ци-гун и другите източни практики ни учат как да използваме и работим с космическата енергия („ци“, „ки“, „жи“) вътре в тялото, то идеята на фън шуй е да управлява благотворно енергиите около човека. Става въпрос за движението на фините енергийни потоци в дома, офиса, в пространството около нас като цяло и тяхното хармонизиране с цел постигане на здраве, добър тонус и изобилие от блага в живота, които някои хора наричат „Късмет“.

Цветозар Мръвков
Фън Шуй експерт и консултант

Фън Шуй Академия
088 99 65 234


Последни новини

Българският дом и семейството

Домът е материално продължение на душата. Някога нашите майстори вграждали в основите на сградите човешка сянка, най-често на млада мома или момък, за да бъде строежът стабилен...

Прочети още

Възможно ли е да се използват принципите на Фън Шуй в България?

  Днес в България учението на Фън Шуй е много популярно. Някои внимателно изучават книги, правят всичко според написаното, други твърдо и уверено казват, че Фън Шуй е прил...

Прочети още

Едни хора живеят, други просто съществуват. Из опита на един Фън Шуй консултант

 На базата на стотиците срещи с мои клиенти, хора с различен социален статус и интелектуални способности, разбрах една проста истина. Сигурно не съм я измислил аз първи, н...

Прочети още