Онлайн магазин
Статии

Приказка за Простотата и Простотията

Простота

  Простотата и Простотията седели на един чин в Училището на живота.
  Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно.
  Простотата не носела украшения. Простотията била накичена.
  Простотата говорела тихо и ясно. Простотията надвиквала всички.
  Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.
  Простотата пеела вярно и с чувство. Простотията – гръмогласно и фалшиво.
  Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се оправдавала, но не падала никога по гръб.
  Простотата казвала открито и честно, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела и обиждала.
  Простотата питала, когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко.
  Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.
  Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
  Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
  Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.
  Когато дошло време да завършват Училището на живота,  незабележима Простотата била обявена за Светица. На гроба й написали „О, свещена Простота, няма никога да те забравим!”.
  Простотията, я осъдили на безсмъртие.
  Оттогава Простотията обикаля между хората. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени.

 

Преработка и адаптация: Людмила Тонева